Начало > Публикации за работодатели > Интервюто като комуникация

Интервюто като комуникация

Тази устна комуникация е наложена отдавна в деловия свят. Ако направим бегло сравнение с нейната съдба в български условия, положително ще се разочароваме. Интервюто има съвсем кратка история у нас предимно в областта на подбора на персонал, но “българският модел на интервю съвсем не е това, което трябва да бъде”.
Същността на интервюто като устна комуникация е диадическо предаване, приемане и използване на информация между двама души. Диадата изисква вътрешноличностна и междуличностна комуникация. Същевременно интервюто, което се провежда от името на една бизнес организация, изисква съобразяване с потребностите на организацията. Ето защо лицето, което е упълномощено да провежда интервю, трябва да познава тези условия и всъщност от неговите знания и умения зависи успехът или провалът на интервюто като комуникация.
Ето още няколко условия, които правят интервюто добро:
· убеждението, че то не е обикновен разговор, а има специфични цели. Не е допустимо да си мислите, че може да поставяте какви ли не въпроси, без да преследвате определена цел;
· интервюто не е разпит, а е съзнателно и съвсем доброжелателно от страна на двамата участници създаване, предаване и използване на взаимноизгодна информация с точно определена цел;
· интервюто не е монолог. През половината от времето на интервюто се говори, а през другата половина се слуша.
Всяка бизнес организация може да използва няколко групи интервюта:
· интервюта с персонала – такива са: интервю за набор, интервю за подбор, интервю за назначаване, интервюта за инструктаж, интервю за обсъждане на проблемите на работници и служители, интервю, което има за цел да събере информация за анализ на труда на определено работно място;
· изследователски интервюта – такива са: интервю за анализ на извършената работа (устен отчет и обсъждане), интервю, което има за цел да състави планове и графици за организацията на труда;
· интервюта, които констатират причини, проблеми, начин на разрешаване.
От гледна точка на формата интервютата са стандартизирани и нестандартизирани.
Стандартизираните интервюта се планират предварително, въпросите им са написани и се заучават от лицето, което ще води интервюто.
Нестандартизираните интервюта съдържат предварително планирани основни въпроси, по които ще се обменя информация. Стресовото интервю се включва в групата на нестандартизираните интервюта. При него се създава изкуствено стресова ситуация, за да се наблюдават реакциите на интервюирания (например водещият критикува или се надсмива над кандидата, говори му с враждебен тон, прекъсва го, критикува изказаните мнения, пита за интимни неща, прегръща или целува внезапно).
При провеждане на интервю за набор на кадри, кандидатите следва да се ориентират в същността на длъжността, да се даде информация за организацията като цяло, да се разбере нещо за самите кандидати, без те да се сравняват един с друг.

  1. Все още няма коментари.
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: